позволя

Речник на българския език

позволя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

позволѝш, мин. св. позволѝх, мин. прич. позволѝл, св.вж. позволявам.

Грешни изписвания (8)

  • позволйа
  • позволйъ
  • позвулйа
  • позвулйъ
  • пузволйа
  • пузволйъ
  • пузвулйа
  • пузвулйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице поз-во-ля поз-во-лим
2 лице поз-во-лиш поз-во-ли-те
3 лице поз-во-ли поз-во-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице поз-во-лих поз-во-лих-ме
2 лице поз-во-ли поз-во-лих-те
3 лице поз-во-ли поз-во-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице поз-во-лях поз-во-лях-ме
2 лице поз-во-ле-ше поз-во-лях-те
3 лице поз-во-ле-ше поз-во-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволил съм позволила съм позволило съм позволили сме
2 лице позволил си позволила си позволило си позволили сте
3 лице позволил е позволила е позволило е позволили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позволил бях позволила бях позволило бяхме позволили
2 лице беше позволил беше позволила беше позволило бяхте позволили
3 лице беше позволил беше позволила беше позволило бяха позволили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позволя ще позволим
2 лице ще позволиш ще позволите
3 лице ще позволи ще позволят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позволил ще съм позволила ще съм позволило ще сме позволили
2 лице ще си позволил ще си позволила ще си позволило ще сте позволили
3 лице ще е позволил ще е позволила ще е позволило ще са позволили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позволя щяхме да позволим
2 лице щеше да позволиш щяхте да позволите
3 лице щеше да позволи щяха да позволят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позволил щях да съм позволила щях да съм позволило щяхме да сме позволили
2 лице щеше да си позволил щеше да си позволила щеше да си позволило щяхте да сте позволили
3 лице щеше да е позволил щеше да е позволила щеше да е позволило щяха да са позволили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволял съм позволяла съм позволяло съм позволели сме
2 лице позволял си позволяла си позволяло си позволели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволил съм позволила съм позволило съм позволили сме
2 лице позволил си позволила си позволило си позволили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позволил била съм позволила било съм позволило били сме позволили
2 лице бил си позволил била си позволила било си позволило били сте позволили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позволя щяла съм да позволя щяло съм да позволя щели сме да позволим
2 лице щял си да позволиш щяла си да позволиш щяло си да позволиш щели сте да позволите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позволил щяла съм да съм позволила щяло съм да съм позволило щели сме да сме позволили
2 лице щял си да си позволил щяла си да си позволила щяло си да си позволило щели сте да сте позволили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позволил бих позволила бих позволило бихме позволили
2 лице би позволил би позволила би позволило бихте позволили
3 лице би позволил би позволила би позволило биха позволили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поз-во-ли поз-во-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род поз-во-лен
непълен член поз-во-ле-ния
пълен член поз-во-ле-ни-ят
женски род поз-во-ле-на
членувано поз-во-ле-на-та
среден род поз-во-ле-но
членувано поз-во-ле-но-то
множествено число поз-во-ле-ни
членувано поз-во-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-во-лил
непълен член поз-во-ли-лия
пълен член поз-во-ли-ли-ят
женски род поз-во-ли-ла
членувано поз-во-ли-ла-та
среден род поз-во-ли-ло
членувано поз-во-ли-ло-то
множествено число поз-во-ли-ли
членувано поз-во-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-во-лял
женски род поз-во-ля-ла
среден род поз-во-ля-ло
множествено число поз-во-ле-ли