позволило

Речник на българския език

1. позволило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позволило е производна форма на позволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позволило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позволило е производна форма на позволя (мин. деят. св. прич. ср. р.).