позволил

Речник на българския език

1. позволил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позволил е производна форма на позволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позволил — мин. деят. св. прич. м. р.

позволил е производна форма на позволя (мин. деят. св. прич. м. р.).