повелявам

Речник на българския език

повеля̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

повеля̀ваш, несв. и повеля̀, св.
1. На кого. Категорично заповядвам; изисквам.
2. Над кого. Владея, господарствам, разпореждам. В тези земи аз повелявам.

Грешни изписвания (7)

  • повелявъм
  • повилявам
  • повилявъм
  • пувелявам
  • пувелявъм
  • пувилявам
  • пувилявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ля-вам по-ве-ля-ва-ме
2 лице по-ве-ля-ваш по-ве-ля-ва-те
3 лице по-ве-ля-ва по-ве-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ля-вах по-ве-ля-вах-ме
2 лице по-ве-ля-ва по-ве-ля-вах-те
3 лице по-ве-ля-ва по-ве-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ля-вах по-ве-ля-вах-ме
2 лице по-ве-ля-ва-ше по-ве-ля-вах-те
3 лице по-ве-ля-ва-ше по-ве-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повелявал съм повелявала съм повелявало съм повелявали сме
2 лице повелявал си повелявала си повелявало си повелявали сте
3 лице повелявал е повелявала е повелявало е повелявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повелявал бях повелявала бях повелявало бяхме повелявали
2 лице беше повелявал беше повелявала беше повелявало бяхте повелявали
3 лице беше повелявал беше повелявала беше повелявало бяха повелявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще повелявам ще повеляваме
2 лице ще повеляваш ще повелявате
3 лице ще повелява ще повеляват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повелявал ще съм повелявала ще съм повелявало ще сме повелявали
2 лице ще си повелявал ще си повелявала ще си повелявало ще сте повелявали
3 лице ще е повелявал ще е повелявала ще е повелявало ще са повелявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да повелявам щяхме да повеляваме
2 лице щеше да повеляваш щяхте да повелявате
3 лице щеше да повелява щяха да повеляват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повелявал щях да съм повелявала щях да съм повелявало щяхме да сме повелявали
2 лице щеше да си повелявал щеше да си повелявала щеше да си повелявало щяхте да сте повелявали
3 лице щеше да е повелявал щеше да е повелявала щеше да е повелявало щяха да са повелявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повелявал съм повелявала съм повелявало съм повелявали сме
2 лице повелявал си повелявала си повелявало си повелявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повелявал съм повелявала съм повелявало съм повелявали сме
2 лице повелявал си повелявала си повелявало си повелявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повелявал била съм повелявала било съм повелявало били сме повелявали
2 лице бил си повелявал била си повелявала било си повелявало били сте повелявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повелявам щяла съм да повелявам щяло съм да повелявам щели сме да повеляваме
2 лице щял си да повеляваш щяла си да повеляваш щяло си да повеляваш щели сте да повелявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повелявал щяла съм да съм повелявала щяло съм да съм повелявало щели сме да сме повелявали
2 лице щял си да си повелявал щяла си да си повелявала щяло си да си повелявало щели сте да сте повелявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повелявал бих повелявала бих повелявало бихме повелявали
2 лице би повелявал би повелявала би повелявало бихте повелявали
3 лице би повелявал би повелявала би повелявало биха повелявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ве-ля-вай по-ве-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ля-ван
непълен член по-ве-ля-ва-ния
пълен член по-ве-ля-ва-ни-ят
женски род по-ве-ля-ва-на
членувано по-ве-ля-ва-на-та
среден род по-ве-ля-ва-но
членувано по-ве-ля-ва-но-то
множествено число по-ве-ля-ва-ни
членувано по-ве-ля-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ля-вал
непълен член по-ве-ля-ва-лия
пълен член по-ве-ля-ва-ли-ят
женски род по-ве-ля-ва-ла
членувано по-ве-ля-ва-ла-та
среден род по-ве-ля-ва-ло
членувано по-ве-ля-ва-ло-то
множествено число по-ве-ля-ва-ли
членувано по-ве-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ля-вал
женски род по-ве-ля-ва-ла
среден род по-ве-ля-ва-ло
множествено число по-ве-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ля-ващ
непълен член по-ве-ля-ва-щия
пълен член по-ве-ля-ва-щи-ят
женски род по-ве-ля-ва-ща
членувано по-ве-ля-ва-ща-та
среден род по-ве-ля-ва-що
членувано по-ве-ля-ва-що-то
множествено число по-ве-ля-ва-щи
членувано по-ве-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-ве-ля-вай-ки