парапет

Речник на българския език

парапѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парапѐти, (два) парапѐта, м. Невисока стена, ограда на мост, балкон, стълби и под., която предпазва; перила. Парапет на тераса.

Грешни изписвания (3)

  • паръпет
  • пърапет
  • пъръпет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-пет
непълен член па-ра-пе-та
пълен член па-ра-пе-тът
мн.ч. па-ра-пе-ти
членувано па-ра-пе-ти-те
бройна форма па-ра-пе-та
звателна форма