зид

Речник на българския език

зид съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

зидъ̀т, зида̀, мн. зѝдове, (два) зѝда, м. Изградена от тухли или от камък стена — на сграда или на ограда. Къщите са оградени с високи зидове.

Грешни изписвания (1)

  • зит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зид
непълен член зи-да
пълен член зи-дът
мн.ч. зи-до-ве
членувано зи-до-ве-те
бройна форма зи-да
звателна форма