корниз

Речник на българския език

корнѝз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. корнѝзи, (два) корнѝза, м.
1. Тясна издатина под стряхата по протежение на сграда, над врата или над прозорец, която служи за украса. Жълта къща с бели корнизи.
2. Метална или дървена пръчка, поставена над прозорец, за окачване на завеси, както и дълга дъска, гипсова или метална част за прикриване на окачването.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • корнис
  • курнис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-низ
непълен член кор-ни-за
пълен член кор-ни-зът
мн.ч. кор-ни-зи
членувано кор-ни-зи-те
бройна форма кор-ни-за
звателна форма