парабола

Речник на българския език

пара̀бола съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пара̀боли, ж.
1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение.
2. Спец. Къса литературна творба с преносно значение и поучителен характер.
3. Пътят, който описва едно тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта.

Грешни изписвания (7)

  • параболъ
  • парабула
  • парабулъ
  • пърабола
  • пъраболъ
  • пърабула
  • пърабулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-бо-ла
членувано па-ра-бо-ла-та
мн.ч. па-ра-бо-ли
членувано па-ра-бо-ли-те
звателна форма