иносказа̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. иносказа̀ния, ср. Използване на изрази със скрит смисъл със стилистична цел.
Грешни изписвания (7)
- еносказание
- еноскъзание
- енусказание
- енускъзание
- иноскъзание
- инусказание
- инускъзание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | инос-ка-за-ние | |
|---|---|---|
| членувано | инос-ка-за-ни-е-то | |
| мн.ч. | инос-ка-за-ния | |
| членувано | инос-ка-за-ни-я-та |