притча

Речник на българския език

прѝтча съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. притчи, ж. Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото. Притчите на Исус.

Грешни изписвания (1)

  • притчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прит-ча
членувано прит-ча-та
мн.ч. прит-чи
членувано прит-чи-те
звателна форма