палячо

Речник на българския език

паля̀чо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. паля̀човци, ср.
1. Цирков артист, който разсмива публиката с облеклото и с номерата си; шут, клоун, смешник.
2. Прен. Човек, който се държи като клоун.
3. Играчка, която изобразява такъв цирков артист.
прил. паля̀човски, паля̀човска, паля̀човско, мн. паля̀човски.

Грешни изписвания (3)

  • палячу
  • пълячо
  • пълячу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ля-чо
непълен член па-ля-чо-то
пълен член па-ля-чо-то
мн.ч. па-ля-чов-ци
членувано па-ля-чов-ци-те
бройна форма па-ля-чов-ци
звателна форма па-ля-чо