клоун

Речник на българския език

кло̀ун съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кло̀уни, м.
1. Цирков комик, шут, палячо. Дойде ред на клоуните.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който се държи несериозно и недостойно. Не мога да им ставам клоун, да ги разсмивам постоянно.
прил. кло̀унски, кло̀унска, кло̀унско, мн. кло̀унски.

Грешни изписвания (1)

  • клоон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кло-ун
непълен член кло-у-на
пълен член кло-у-нът
мн.ч. кло-у-ни
членувано кло-у-ни-те
бройна форма кло-у-на
звателна форма