циркаджия

Речник на българския език

цѝркаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. цѝркаджии, м. Разг.
1. Цирков артист.
2. Прен. Пренебр. Човек, който създава около себе си шум, смях.
прил. цѝркаджийски, цѝркаджийска, цѝркаджийско, мн. цѝркаджийски. Циркаджийско облекло.

Грешни изписвания (11)

  • циркаджеа
  • циркаджеъ
  • циркаджея
  • циркаджиа
  • циркаджиъ
  • циркъджеа
  • циркъджеъ
  • циркъджея
  • циркъджиа
  • циркъджиъ
  • циркъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цир-ка-джия
непълен член цир-ка-джи-я-та
пълен член цир-ка-джи-я-та
мн.ч. цир-ка-джии
членувано цир-ка-джи-и-те
бройна форма цир-ка-джии
звателна форма цир-ка-джи-йо