палто

Речник на българския език

палто̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. палта̀, ср. Връхна дълга дреха с подплата и с дълги ръкави. Кожено палто.
същ. умал. палтѐнце, мн. палтѐнца, ср.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пълто

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пал-то
членувано пал-то-то
мн.ч. пал-та
членувано пал-та-та

Връзки