сюртук

Речник на българския език

сюрту̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. сюрту̀ци, (два) сюрту̀ка, м. Остар. Дълга до коленете мъжка дреха с двуредно закопчаване.

Грешни изписвания (2)

  • сйортук
  • сйуртук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сюр-тук
непълен член сюр-ту-ка
пълен член сюр-ту-кът
мн.ч. сюр-ту-ци
членувано сюр-ту-ци-те
бройна форма сюр-ту-ка
звателна форма