паланка

Речник на българския език

1. пала̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пала̀нки, ж. Остар. Населено място, по-малко от град и по-голямо от село.

Грешни изписвания (3)

  • паланкъ
  • пъланка
  • пъланкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-лан-ка
членувано па-лан-ка-та
мн.ч. па-лан-ки
членувано па-лан-ки-те
звателна форма

2. Пала̀нка географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Паланкъ
  • Пъланка
  • Пъланкъ