очерк

Речник на българския език

о̀черк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. о̀черци, (два) о̀черка м.
1. Спец. Неголямо литературно произведение, в което се описват действителни лица, събития, явления и др.
2. Сбито изложение върху определен въпрос.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • очирк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. очерк
непълен член очер-ка
пълен член очер-кът
мн.ч. очер-ци
членувано очер-ци-те
бройна форма очер-ка
звателна форма