охлузен

Речник на българския език

1. охлу̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • охлузин
  • ухлузен
  • ухлузин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ох-лу-зен
непълен член ох-луз-ния
пълен член ох-луз-ни-ят
ж. р. ох-луз-на
членувано ох-луз-на-та
ср. р. ох-луз-но
членувано ох-луз-но-то
мн. ч. ох-луз-ни
членувано ох-луз-ни-те

2. охлузен — мин. страд. прич. м. р.

охлузен е производна форма на охлузя (мин. страд. прич. м. р.).