отъркан

Речник на българския език

1. отъ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отъркън
  • утъркан
  • утъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. отър-кан
непълен член отър-ка-ния
пълен член отър-ка-ни-ят
ж. р. отър-ка-на
членувано отър-ка-на-та
ср. р. отър-ка-но
членувано отър-ка-но-то
мн. ч. отър-ка-ни
членувано отър-ка-ни-те

2. отъркан — мин. страд. прич. м. р.

отъркан е производна форма на отъркам (мин. страд. прич. м. р.).