оттогава

Речник на българския език

оттога̀ва наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. От момента, за който се говори; от онзи момент. Оттогава не сме се срещали.

Грешни изписвания (15)

  • отогава
  • отогавъ
  • оттогавъ
  • оттугава
  • оттугавъ
  • отугава
  • отугавъ
  • утогава
  • утогавъ
  • уттогава
  • уттогавъ
  • уттугава
  • уттугавъ
  • утугава
  • утугавъ