отнема

Речник на българския език

1. отнѐма преходен глагол от свършен вид (тип 171tt) редактиране

Значение

отнѐмеш, мин. св. отнѐх, мин. прич. отнѐл, св.вж. отнемам.

Грешни изписвания (3)

  • отнемъ
  • утнема
  • утнемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-не-ма от-не-мем
2 лице от-не-меш от-не-ме-те
3 лице от-не-ме от-не-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-нех от-нех-ме
2 лице от-не от-нех-те
3 лице от-не от-не-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-не-мех от-не-мех-ме
2 лице от-не-ме-ше от-не-мех-те
3 лице от-не-ме-ше от-не-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отнел съм отнела съм отнело съм отнели сме
2 лице отнел си отнела си отнело си отнели сте
3 лице отнел е отнела е отнело е отнели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отнел бях отнела бях отнело бяхме отнели
2 лице беше отнел беше отнела беше отнело бяхте отнели
3 лице беше отнел беше отнела беше отнело бяха отнели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отнема ще отнемем
2 лице ще отнемеш ще отнемете
3 лице ще отнеме ще отнемат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отнел ще съм отнела ще съм отнело ще сме отнели
2 лице ще си отнел ще си отнела ще си отнело ще сте отнели
3 лице ще е отнел ще е отнела ще е отнело ще са отнели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отнема щяхме да отнемем
2 лице щеше да отнемеш щяхте да отнемете
3 лице щеше да отнеме щяха да отнемат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отнел щях да съм отнела щях да съм отнело щяхме да сме отнели
2 лице щеше да си отнел щеше да си отнела щеше да си отнело щяхте да сте отнели
3 лице щеше да е отнел щеше да е отнела щеше да е отнело щяха да са отнели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отнемел съм отнемела съм отнемело съм отнемели сме
2 лице отнемел си отнемела си отнемело си отнемели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отнел съм отнела съм отнело съм отнели сме
2 лице отнел си отнела си отнело си отнели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отнел била съм отнела било съм отнело били сме отнели
2 лице бил си отнел била си отнела било си отнело били сте отнели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отнема щяла съм да отнема щяло съм да отнема щели сме да отнемем
2 лице щял си да отнемеш щяла си да отнемеш щяло си да отнемеш щели сте да отнемете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отнел щяла съм да съм отнела щяло съм да съм отнело щели сме да сме отнели
2 лице щял си да си отнел щяла си да си отнела щяло си да си отнело щели сте да сте отнели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отнел бих отнела бих отнело бихме отнели
2 лице би отнел би отнела би отнело бихте отнели
3 лице би отнел би отнела би отнело биха отнели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-не-ми от-не-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-нет
непълен член от-не-тия
пълен член от-не-ти-ят
женски род от-не-та
членувано от-не-та-та
среден род от-не-то
членувано от-не-то-то
множествено число от-не-ти
членувано от-не-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-нел
непълен член от-не-лия
пълен член от-не-ли-ят
женски род от-не-ла
членувано от-не-ла-та
среден род от-не-ло
членувано от-не-ло-то
множествено число от-не-ли
членувано от-не-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-не-мел
женски род от-не-ме-ла
среден род от-не-ме-ло
множествено число от-не-ме-ли

2. отнема — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отнема е производна форма на отнемам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. отнема — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отнема е производна форма на отнемам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. отнема — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отнема е производна форма на отнемам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).