отнемел

Речник на българския език

1. отнемел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отнемел е производна форма на отнема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отнемел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отнемел е производна форма на отнема (мин. деят. несв. прич. м. р.).