отнемело

Речник на българския език

1. отнемело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отнемело е производна форма на отнема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отнемело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отнемело е производна форма на отнема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).