отмяна

Речник на българския език

отмя̀на съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Заместване на някого в работата му. Тя е моята отмяна в домашната работа.

Грешни изписвания (3)

  • отмянъ
  • утмяна
  • утмянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-мя-на
членувано от-мя-на-та
мн.ч. от-ме-ни
членувано от-ме-ни-те
звателна форма