откънтя

Речник на българския език

откънтя непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • откънтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-кън-тя от-кън-тим
2 лице от-кън-тиш от-кън-ти-те
3 лице от-кън-ти от-кън-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-кън-тях от-кън-тях-ме
2 лице от-кън-тя от-кън-тях-те
3 лице от-кън-тя от-кън-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-кън-тях от-кън-тях-ме
2 лице от-кън-те-ше от-кън-тях-те
3 лице от-кън-те-ше от-кън-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице откънтял съм откънтяла съм откънтяло съм откънтели сме
2 лице откънтял си откънтяла си откънтяло си откънтели сте
3 лице откънтял е откънтяла е откънтяло е откънтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях откънтял бях откънтяла бях откънтяло бяхме откънтели
2 лице беше откънтял беше откънтяла беше откънтяло бяхте откънтели
3 лице беше откънтял беше откънтяла беше откънтяло бяха откънтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще откънтя ще откънтим
2 лице ще откънтиш ще откънтите
3 лице ще откънти ще откънтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм откънтял ще съм откънтяла ще съм откънтяло ще сме откънтели
2 лице ще си откънтял ще си откънтяла ще си откънтяло ще сте откънтели
3 лице ще е откънтял ще е откънтяла ще е откънтяло ще са откънтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да откънтя щяхме да откънтим
2 лице щеше да откънтиш щяхте да откънтите
3 лице щеше да откънти щяха да откънтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм откънтял щях да съм откънтяла щях да съм откънтяло щяхме да сме откънтели
2 лице щеше да си откънтял щеше да си откънтяла щеше да си откънтяло щяхте да сте откънтели
3 лице щеше да е откънтял щеше да е откънтяла щеше да е откънтяло щяха да са откънтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице откънтял съм откънтяла съм откънтяло съм откънтели сме
2 лице откънтял си откънтяла си откънтяло си откънтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице откънтял съм откънтяла съм откънтяло съм откънтели сме
2 лице откънтял си откънтяла си откънтяло си откънтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм откънтял била съм откънтяла било съм откънтяло били сме откънтели
2 лице бил си откънтял била си откънтяла било си откънтяло били сте откънтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да откънтя щяла съм да откънтя щяло съм да откънтя щели сме да откънтим
2 лице щял си да откънтиш щяла си да откънтиш щяло си да откънтиш щели сте да откънтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм откънтял щяла съм да съм откънтяла щяло съм да съм откънтяло щели сме да сме откънтели
2 лице щял си да си откънтял щяла си да си откънтяла щяло си да си откънтяло щели сте да сте откънтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих откънтял бих откънтяла бих откънтяло бихме откънтели
2 лице би откънтял би откънтяла би откънтяло бихте откънтели
3 лице би откънтял би откънтяла би откънтяло биха откънтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-кън-ти от-кън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-кън-тял
непълен член от-кън-те-лия
пълен член от-кън-те-ли-ят
женски род от-кън-тя-ла
членувано от-кън-тя-ла-та
среден род от-кън-тя-ло
членувано от-кън-тя-ло-то
множествено число от-кън-те-ли
членувано от-кън-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-кън-тял
женски род от-кън-тя-ла
среден род от-кън-тя-ло
множествено число от-кън-те-ли