откънтяха

Речник на българския език

1. откънтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

откънтяха е производна форма на откънтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. откънтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

откънтяха е производна форма на откънтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).