откънтели

Речник на българския език

1. откънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

откънтели е производна форма на откънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. откънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

откънтели е производна форма на откънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. откънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

откънтели е производна форма на откънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. откънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

откънтели е производна форма на откънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).