отврат

Речник на българския език

отврат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-в-рат
непълен член от-в-ра-та
пълен член от-в-ра-тът
мн.ч. от-в-ра-ти
членувано от-в-ра-ти-те
бройна форма от-в-ра-та
звателна форма