отврати

Речник на българския език

1. отврати — мн. ч.

отврати е производна форма на отврат (мн. ч.).

2. отврати — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отврати е производна форма на отвратя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. отврати — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отврати е производна форма на отвратя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. отврати — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отврати е производна форма на отвратя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. отврати — повелително наклонение, ед. ч.

отврати е производна форма на отвратя (повелително наклонение, ед. ч.).