отвратите

Речник на българския език

1. отвратите — мн. ч. членувано

отвратите е производна форма на отврат (мн. ч. членувано).

2. отвратите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отвратите е производна форма на отвратя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).