осквернение

Речник на българския език

осквернѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • осквирнение
  • усквернение
  • усквирнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-к-вер-не-ние
членувано ос-к-вер-не-ни-е-то
мн.ч. ос-к-вер-не-ния
членувано ос-к-вер-не-ни-я-та