опростя

Речник на българския език

1. опростя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

опростѝш, мин. св. опростѝх, мин. прич. опростѝл, св.вж. опростявам 2 ._



опростѝш, мин. св. опростѝх, мин. прич. опростѝл, св.вж. [[опрощавам
.

Грешни изписвания (8)

  • опростйа
  • опростйъ
  • опрустйа
  • опрустйъ
  • упростйа
  • упростйъ
  • упрустйа
  • упрустйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-рос-тя оп-рос-тим
2 лице оп-рос-тиш оп-рос-ти-те
3 лице оп-рос-ти оп-рос-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-рос-тих оп-рос-тих-ме
2 лице оп-рос-ти оп-рос-тих-те
3 лице оп-рос-ти оп-рос-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-рос-тях оп-рос-тях-ме
2 лице оп-рос-те-ше оп-рос-тях-те
3 лице оп-рос-те-ше оп-рос-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опростил съм опростила съм опростило съм опростили сме
2 лице опростил си опростила си опростило си опростили сте
3 лице опростил е опростила е опростило е опростили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опростил бях опростила бях опростило бяхме опростили
2 лице беше опростил беше опростила беше опростило бяхте опростили
3 лице беше опростил беше опростила беше опростило бяха опростили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опростя ще опростим
2 лице ще опростиш ще опростите
3 лице ще опрости ще опростят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опростил ще съм опростила ще съм опростило ще сме опростили
2 лице ще си опростил ще си опростила ще си опростило ще сте опростили
3 лице ще е опростил ще е опростила ще е опростило ще са опростили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опростя щяхме да опростим
2 лице щеше да опростиш щяхте да опростите
3 лице щеше да опрости щяха да опростят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опростил щях да съм опростила щях да съм опростило щяхме да сме опростили
2 лице щеше да си опростил щеше да си опростила щеше да си опростило щяхте да сте опростили
3 лице щеше да е опростил щеше да е опростила щеше да е опростило щяха да са опростили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опростял съм опростяла съм опростяло съм опростели сме
2 лице опростял си опростяла си опростяло си опростели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опростил съм опростила съм опростило съм опростили сме
2 лице опростил си опростила си опростило си опростили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опростил била съм опростила било съм опростило били сме опростили
2 лице бил си опростил била си опростила било си опростило били сте опростили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опростя щяла съм да опростя щяло съм да опростя щели сме да опростим
2 лице щял си да опростиш щяла си да опростиш щяло си да опростиш щели сте да опростите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опростил щяла съм да съм опростила щяло съм да съм опростило щели сме да сме опростили
2 лице щял си да си опростил щяла си да си опростила щяло си да си опростило щели сте да сте опростили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опростил бих опростила бих опростило бихме опростили
2 лице би опростил би опростила би опростило бихте опростили
3 лице би опростил би опростила би опростило биха опростили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-рос-ти оп-рос-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-рос-тен
непълен член оп-рос-те-ния
пълен член оп-рос-те-ни-ят
женски род оп-рос-те-на
членувано оп-рос-те-на-та
среден род оп-рос-те-но
членувано оп-рос-те-но-то
множествено число оп-рос-те-ни
членувано оп-рос-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рос-тил
непълен член оп-рос-ти-лия
пълен член оп-рос-ти-ли-ят
женски род оп-рос-ти-ла
членувано оп-рос-ти-ла-та
среден род оп-рос-ти-ло
членувано оп-рос-ти-ло-то
множествено число оп-рос-ти-ли
членувано оп-рос-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рос-тял
женски род оп-рос-тя-ла
среден род оп-рос-тя-ло
множествено число оп-рос-те-ли

2. опростя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опростя е производна форма на опростея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опростя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опростя е производна форма на опростея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).