опростяха

Речник на българския език

1. опростяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опростяха е производна форма на опростя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опростяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опростяха е производна форма на опростея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).