опростил е

Речник на българския език

1. опростил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростил е е производна форма на опростя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опростил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опростил е е производна форма на опростя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).