опредметя

Речник на българския език

опредметя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опредметъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-ред-ме-тя оп-ред-ме-тим
2 лице оп-ред-ме-тиш оп-ред-ме-ти-те
3 лице оп-ред-ме-ти оп-ред-ме-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-ред-ме-тих оп-ред-ме-тих-ме
2 лице оп-ред-ме-ти оп-ред-ме-тих-те
3 лице оп-ред-ме-ти оп-ред-ме-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-ред-ме-тях оп-ред-ме-тях-ме
2 лице оп-ред-ме-те-ше оп-ред-ме-тях-те
3 лице оп-ред-ме-те-ше оп-ред-ме-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опредметил съм опредметила съм опредметило съм опредметили сме
2 лице опредметил си опредметила си опредметило си опредметили сте
3 лице опредметил е опредметила е опредметило е опредметили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опредметил бях опредметила бях опредметило бяхме опредметили
2 лице беше опредметил беше опредметила беше опредметило бяхте опредметили
3 лице беше опредметил беше опредметила беше опредметило бяха опредметили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опредметя ще опредметим
2 лице ще опредметиш ще опредметите
3 лице ще опредмети ще опредметят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опредметил ще съм опредметила ще съм опредметило ще сме опредметили
2 лице ще си опредметил ще си опредметила ще си опредметило ще сте опредметили
3 лице ще е опредметил ще е опредметила ще е опредметило ще са опредметили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опредметя щяхме да опредметим
2 лице щеше да опредметиш щяхте да опредметите
3 лице щеше да опредмети щяха да опредметят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опредметил щях да съм опредметила щях да съм опредметило щяхме да сме опредметили
2 лице щеше да си опредметил щеше да си опредметила щеше да си опредметило щяхте да сте опредметили
3 лице щеше да е опредметил щеше да е опредметила щеше да е опредметило щяха да са опредметили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опредметял съм опредметяла съм опредметяло съм опредметели сме
2 лице опредметял си опредметяла си опредметяло си опредметели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опредметил съм опредметила съм опредметило съм опредметили сме
2 лице опредметил си опредметила си опредметило си опредметили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опредметил била съм опредметила било съм опредметило били сме опредметили
2 лице бил си опредметил била си опредметила било си опредметило били сте опредметили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опредметя щяла съм да опредметя щяло съм да опредметя щели сме да опредметим
2 лице щял си да опредметиш щяла си да опредметиш щяло си да опредметиш щели сте да опредметите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опредметил щяла съм да съм опредметила щяло съм да съм опредметило щели сме да сме опредметили
2 лице щял си да си опредметил щяла си да си опредметила щяло си да си опредметило щели сте да сте опредметили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опредметил бих опредметила бих опредметило бихме опредметили
2 лице би опредметил би опредметила би опредметило бихте опредметили
3 лице би опредметил би опредметила би опредметило биха опредметили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-ред-ме-ти оп-ред-ме-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-ред-ме-тен
непълен член оп-ред-ме-те-ния
пълен член оп-ред-ме-те-ни-ят
женски род оп-ред-ме-те-на
членувано оп-ред-ме-те-на-та
среден род оп-ред-ме-те-но
членувано оп-ред-ме-те-но-то
множествено число оп-ред-ме-те-ни
членувано оп-ред-ме-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ред-ме-тил
непълен член оп-ред-ме-ти-лия
пълен член оп-ред-ме-ти-ли-ят
женски род оп-ред-ме-ти-ла
членувано оп-ред-ме-ти-ла-та
среден род оп-ред-ме-ти-ло
членувано оп-ред-ме-ти-ло-то
множествено число оп-ред-ме-ти-ли
членувано оп-ред-ме-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ред-ме-тял
женски род оп-ред-ме-тя-ла
среден род оп-ред-ме-тя-ло
множествено число оп-ред-ме-те-ли