опредметил

Речник на българския език

1. опредметил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опредметил е производна форма на опредметя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опредметил — мин. деят. св. прич. м. р.

опредметил е производна форма на опредметя (мин. деят. св. прич. м. р.).