опредметил
1.
опредметил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
опредметил
е производна форма
на опредметя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
опредметил —
мин. деят. св. прич. м. р.
опредметил
е производна форма
на опредметя (мин. деят. св. прич. м. р.).