опредмети

Речник на българския език

1. опредмети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опредмети е производна форма на опредметя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опредмети — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опредмети е производна форма на опредметя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опредмети — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опредмети е производна форма на опредметя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. опредмети — повелително наклонение, ед. ч.

опредмети е производна форма на опредметя (повелително наклонение, ед. ч.).