опорочавам

Речник на българския език

опороча̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

опороча̀ваш, несв. и опороча̀, св.
1. Кого. Правя да стане порочен. Богатството опорочава някои хора.
2. Какво. Правя нередно или неправилно; развалям. Побоите опорочиха хубавия празник.
опорочавам се/ опороча се. 1. — Добивам пороци; загубвам невинността си.
2. Равалям се, провалям се. Започнаха кавги и хубавата идея се опорочи.

Грешни изписвания (15)

  • опорочавъм
  • опоручавам
  • опоручавъм
  • опурочавам
  • опурочавъм
  • опуручавам
  • опуручавъм
  • упорочавам
  • упорочавъм
  • упоручавам
  • упоручавъм
  • упурочавам
  • упурочавъм
  • упуручавам
  • упуручавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опо-ро-ча-вам опо-ро-ча-ва-ме
2 лице опо-ро-ча-ваш опо-ро-ча-ва-те
3 лице опо-ро-ча-ва опо-ро-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опо-ро-ча-вах опо-ро-ча-вах-ме
2 лице опо-ро-ча-ва опо-ро-ча-вах-те
3 лице опо-ро-ча-ва опо-ро-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опо-ро-ча-вах опо-ро-ча-вах-ме
2 лице опо-ро-ча-ва-ше опо-ро-ча-вах-те
3 лице опо-ро-ча-ва-ше опо-ро-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опорочавал съм опорочавала съм опорочавало съм опорочавали сме
2 лице опорочавал си опорочавала си опорочавало си опорочавали сте
3 лице опорочавал е опорочавала е опорочавало е опорочавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опорочавал бях опорочавала бях опорочавало бяхме опорочавали
2 лице беше опорочавал беше опорочавала беше опорочавало бяхте опорочавали
3 лице беше опорочавал беше опорочавала беше опорочавало бяха опорочавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опорочавам ще опорочаваме
2 лице ще опорочаваш ще опорочавате
3 лице ще опорочава ще опорочават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опорочавал ще съм опорочавала ще съм опорочавало ще сме опорочавали
2 лице ще си опорочавал ще си опорочавала ще си опорочавало ще сте опорочавали
3 лице ще е опорочавал ще е опорочавала ще е опорочавало ще са опорочавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опорочавам щяхме да опорочаваме
2 лице щеше да опорочаваш щяхте да опорочавате
3 лице щеше да опорочава щяха да опорочават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опорочавал щях да съм опорочавала щях да съм опорочавало щяхме да сме опорочавали
2 лице щеше да си опорочавал щеше да си опорочавала щеше да си опорочавало щяхте да сте опорочавали
3 лице щеше да е опорочавал щеше да е опорочавала щеше да е опорочавало щяха да са опорочавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опорочавал съм опорочавала съм опорочавало съм опорочавали сме
2 лице опорочавал си опорочавала си опорочавало си опорочавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опорочавал съм опорочавала съм опорочавало съм опорочавали сме
2 лице опорочавал си опорочавала си опорочавало си опорочавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опорочавал била съм опорочавала било съм опорочавало били сме опорочавали
2 лице бил си опорочавал била си опорочавала било си опорочавало били сте опорочавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опорочавам щяла съм да опорочавам щяло съм да опорочавам щели сме да опорочаваме
2 лице щял си да опорочаваш щяла си да опорочаваш щяло си да опорочаваш щели сте да опорочавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опорочавал щяла съм да съм опорочавала щяло съм да съм опорочавало щели сме да сме опорочавали
2 лице щял си да си опорочавал щяла си да си опорочавала щяло си да си опорочавало щели сте да сте опорочавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опорочавал бих опорочавала бих опорочавало бихме опорочавали
2 лице би опорочавал би опорочавала би опорочавало бихте опорочавали
3 лице би опорочавал би опорочавала би опорочавало биха опорочавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опо-ро-ча-вай опо-ро-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опо-ро-ча-ван
непълен член опо-ро-ча-ва-ния
пълен член опо-ро-ча-ва-ни-ят
женски род опо-ро-ча-ва-на
членувано опо-ро-ча-ва-на-та
среден род опо-ро-ча-ва-но
членувано опо-ро-ча-ва-но-то
множествено число опо-ро-ча-ва-ни
членувано опо-ро-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-ро-ча-вал
непълен член опо-ро-ча-ва-лия
пълен член опо-ро-ча-ва-ли-ят
женски род опо-ро-ча-ва-ла
членувано опо-ро-ча-ва-ла-та
среден род опо-ро-ча-ва-ло
членувано опо-ро-ча-ва-ло-то
множествено число опо-ро-ча-ва-ли
членувано опо-ро-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-ро-ча-вал
женски род опо-ро-ча-ва-ла
среден род опо-ро-ча-ва-ло
множествено число опо-ро-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-ро-ча-ващ
непълен член опо-ро-ча-ва-щия
пълен член опо-ро-ча-ва-щи-ят
женски род опо-ро-ча-ва-ща
членувано опо-ро-ча-ва-ща-та
среден род опо-ро-ча-ва-що
членувано опо-ро-ча-ва-що-то
множествено число опо-ро-ча-ва-щи
членувано опо-ро-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

опо-ро-ча-вай-ки