опорочавал

Речник на българския език

1. опорочавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опорочавал е производна форма на опорочавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опорочавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опорочавал е производна форма на опорочавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опорочавал — мин. деят. св. прич. м. р.

опорочавал е производна форма на опорочавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опорочавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опорочавал е производна форма на опорочавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).