опороча

Речник на българския език

опороча̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

опорочѝш, мин. св. опорочѝх, мин. прич. опорочѝл, св.вж. опорочавам.

Грешни изписвания (15)

  • опорочъ
  • опоруча
  • опоручъ
  • опуроча
  • опурочъ
  • опуруча
  • опуручъ
  • упороча
  • упорочъ
  • упоруча
  • упоручъ
  • упуроча
  • упурочъ
  • упуруча
  • упуручъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опо-ро-ча опо-ро-чим
2 лице опо-ро-чиш опо-ро-чи-те
3 лице опо-ро-чи опо-ро-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опо-ро-чих опо-ро-чих-ме
2 лице опо-ро-чи опо-ро-чих-те
3 лице опо-ро-чи опо-ро-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опо-ро-чах опо-ро-чах-ме
2 лице опо-ро-че-ше опо-ро-чах-те
3 лице опо-ро-че-ше опо-ро-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опорочил съм опорочила съм опорочило съм опорочили сме
2 лице опорочил си опорочила си опорочило си опорочили сте
3 лице опорочил е опорочила е опорочило е опорочили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опорочил бях опорочила бях опорочило бяхме опорочили
2 лице беше опорочил беше опорочила беше опорочило бяхте опорочили
3 лице беше опорочил беше опорочила беше опорочило бяха опорочили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опороча ще опорочим
2 лице ще опорочиш ще опорочите
3 лице ще опорочи ще опорочат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опорочил ще съм опорочила ще съм опорочило ще сме опорочили
2 лице ще си опорочил ще си опорочила ще си опорочило ще сте опорочили
3 лице ще е опорочил ще е опорочила ще е опорочило ще са опорочили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опороча щяхме да опорочим
2 лице щеше да опорочиш щяхте да опорочите
3 лице щеше да опорочи щяха да опорочат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опорочил щях да съм опорочила щях да съм опорочило щяхме да сме опорочили
2 лице щеше да си опорочил щеше да си опорочила щеше да си опорочило щяхте да сте опорочили
3 лице щеше да е опорочил щеше да е опорочила щеше да е опорочило щяха да са опорочили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опорочал съм опорочала съм опорочало съм опорочали сме
2 лице опорочал си опорочала си опорочало си опорочали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опорочил съм опорочила съм опорочило съм опорочили сме
2 лице опорочил си опорочила си опорочило си опорочили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опорочил била съм опорочила било съм опорочило били сме опорочили
2 лице бил си опорочил била си опорочила било си опорочило били сте опорочили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опороча щяла съм да опороча щяло съм да опороча щели сме да опорочим
2 лице щял си да опорочиш щяла си да опорочиш щяло си да опорочиш щели сте да опорочите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опорочил щяла съм да съм опорочила щяло съм да съм опорочило щели сме да сме опорочили
2 лице щял си да си опорочил щяла си да си опорочила щяло си да си опорочило щели сте да сте опорочили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опорочил бих опорочила бих опорочило бихме опорочили
2 лице би опорочил би опорочила би опорочило бихте опорочили
3 лице би опорочил би опорочила би опорочило биха опорочили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опо-ро-чи опо-ро-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опо-ро-чен
непълен член опо-ро-че-ния
пълен член опо-ро-че-ни-ят
женски род опо-ро-че-на
членувано опо-ро-че-на-та
среден род опо-ро-че-но
членувано опо-ро-че-но-то
множествено число опо-ро-че-ни
членувано опо-ро-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-ро-чил
непълен член опо-ро-чи-лия
пълен член опо-ро-чи-ли-ят
женски род опо-ро-чи-ла
членувано опо-ро-чи-ла-та
среден род опо-ро-чи-ло
членувано опо-ро-чи-ло-то
множествено число опо-ро-чи-ли
членувано опо-ро-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опо-ро-чал
женски род опо-ро-ча-ла
среден род опо-ро-ча-ло
множествено число опо-ро-ча-ли