било опорочило

Речник на българския език

1. било опорочило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било опорочило е производна форма на опороча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).