онемявам

Речник на българския език

онемя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

онемя̀ваш, несв. и онемѐя, св.
1. Ставам ням, загубвам способност да говоря. След силния стрес детето онемя.
2. Замълчавам поради объркване или незнание.
3. Прен. Преставам да издавам звук. След смъртта на стареца воденицата онемя.

Грешни изписвания (7)

  • онемявъм
  • онимявам
  • онимявъм
  • унемявам
  • унемявъм
  • унимявам
  • унимявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оне-мя-вам оне-мя-ва-ме
2 лице оне-мя-ваш оне-мя-ва-те
3 лице оне-мя-ва оне-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оне-мя-вах оне-мя-вах-ме
2 лице оне-мя-ва оне-мя-вах-те
3 лице оне-мя-ва оне-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оне-мя-вах оне-мя-вах-ме
2 лице оне-мя-ва-ше оне-мя-вах-те
3 лице оне-мя-ва-ше оне-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице онемявал съм онемявала съм онемявало съм онемявали сме
2 лице онемявал си онемявала си онемявало си онемявали сте
3 лице онемявал е онемявала е онемявало е онемявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях онемявал бях онемявала бях онемявало бяхме онемявали
2 лице беше онемявал беше онемявала беше онемявало бяхте онемявали
3 лице беше онемявал беше онемявала беше онемявало бяха онемявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще онемявам ще онемяваме
2 лице ще онемяваш ще онемявате
3 лице ще онемява ще онемяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм онемявал ще съм онемявала ще съм онемявало ще сме онемявали
2 лице ще си онемявал ще си онемявала ще си онемявало ще сте онемявали
3 лице ще е онемявал ще е онемявала ще е онемявало ще са онемявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да онемявам щяхме да онемяваме
2 лице щеше да онемяваш щяхте да онемявате
3 лице щеше да онемява щяха да онемяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм онемявал щях да съм онемявала щях да съм онемявало щяхме да сме онемявали
2 лице щеше да си онемявал щеше да си онемявала щеше да си онемявало щяхте да сте онемявали
3 лице щеше да е онемявал щеше да е онемявала щеше да е онемявало щяха да са онемявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице онемявал съм онемявала съм онемявало съм онемявали сме
2 лице онемявал си онемявала си онемявало си онемявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице онемявал съм онемявала съм онемявало съм онемявали сме
2 лице онемявал си онемявала си онемявало си онемявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм онемявал била съм онемявала било съм онемявало били сме онемявали
2 лице бил си онемявал била си онемявала било си онемявало били сте онемявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да онемявам щяла съм да онемявам щяло съм да онемявам щели сме да онемяваме
2 лице щял си да онемяваш щяла си да онемяваш щяло си да онемяваш щели сте да онемявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм онемявал щяла съм да съм онемявала щяло съм да съм онемявало щели сме да сме онемявали
2 лице щял си да си онемявал щяла си да си онемявала щяло си да си онемявало щели сте да сте онемявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих онемявал бих онемявала бих онемявало бихме онемявали
2 лице би онемявал би онемявала би онемявало бихте онемявали
3 лице би онемявал би онемявала би онемявало биха онемявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оне-мя-вай оне-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оне-мя-вал
непълен член оне-мя-ва-лия
пълен член оне-мя-ва-ли-ят
женски род оне-мя-ва-ла
членувано оне-мя-ва-ла-та
среден род оне-мя-ва-ло
членувано оне-мя-ва-ло-то
множествено число оне-мя-ва-ли
членувано оне-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оне-мя-вал
женски род оне-мя-ва-ла
среден род оне-мя-ва-ло
множествено число оне-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оне-мя-ващ
непълен член оне-мя-ва-щия
пълен член оне-мя-ва-щи-ят
женски род оне-мя-ва-ща
членувано оне-мя-ва-ща-та
среден род оне-мя-ва-що
членувано оне-мя-ва-що-то
множествено число оне-мя-ва-щи
членувано оне-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оне-мя-вай-ки