омилостивявам

Речник на българския език

омилостивявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • омилостивъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оми-лос-ти-вя-вам оми-лос-ти-вя-ва-ме
2 лице оми-лос-ти-вя-ваш оми-лос-ти-вя-ва-те
3 лице оми-лос-ти-вя-ва оми-лос-ти-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оми-лос-ти-вя-вах оми-лос-ти-вя-вах-ме
2 лице оми-лос-ти-вя-ва оми-лос-ти-вя-вах-те
3 лице оми-лос-ти-вя-ва оми-лос-ти-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оми-лос-ти-вя-вах оми-лос-ти-вя-вах-ме
2 лице оми-лос-ти-вя-ва-ше оми-лос-ти-вя-вах-те
3 лице оми-лос-ти-вя-ва-ше оми-лос-ти-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омилостивявал съм омилостивявала съм омилостивявало съм омилостивявали сме
2 лице омилостивявал си омилостивявала си омилостивявало си омилостивявали сте
3 лице омилостивявал е омилостивявала е омилостивявало е омилостивявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омилостивявал бях омилостивявала бях омилостивявало бяхме омилостивявали
2 лице беше омилостивявал беше омилостивявала беше омилостивявало бяхте омилостивявали
3 лице беше омилостивявал беше омилостивявала беше омилостивявало бяха омилостивявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омилостивявам ще омилостивяваме
2 лице ще омилостивяваш ще омилостивявате
3 лице ще омилостивява ще омилостивяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омилостивявал ще съм омилостивявала ще съм омилостивявало ще сме омилостивявали
2 лице ще си омилостивявал ще си омилостивявала ще си омилостивявало ще сте омилостивявали
3 лице ще е омилостивявал ще е омилостивявала ще е омилостивявало ще са омилостивявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омилостивявам щяхме да омилостивяваме
2 лице щеше да омилостивяваш щяхте да омилостивявате
3 лице щеше да омилостивява щяха да омилостивяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омилостивявал щях да съм омилостивявала щях да съм омилостивявало щяхме да сме омилостивявали
2 лице щеше да си омилостивявал щеше да си омилостивявала щеше да си омилостивявало щяхте да сте омилостивявали
3 лице щеше да е омилостивявал щеше да е омилостивявала щеше да е омилостивявало щяха да са омилостивявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омилостивявал съм омилостивявала съм омилостивявало съм омилостивявали сме
2 лице омилостивявал си омилостивявала си омилостивявало си омилостивявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омилостивявал съм омилостивявала съм омилостивявало съм омилостивявали сме
2 лице омилостивявал си омилостивявала си омилостивявало си омилостивявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омилостивявал била съм омилостивявала било съм омилостивявало били сме омилостивявали
2 лице бил си омилостивявал била си омилостивявала било си омилостивявало били сте омилостивявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омилостивявам щяла съм да омилостивявам щяло съм да омилостивявам щели сме да омилостивяваме
2 лице щял си да омилостивяваш щяла си да омилостивяваш щяло си да омилостивяваш щели сте да омилостивявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омилостивявал щяла съм да съм омилостивявала щяло съм да съм омилостивявало щели сме да сме омилостивявали
2 лице щял си да си омилостивявал щяла си да си омилостивявала щяло си да си омилостивявало щели сте да сте омилостивявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омилостивявал бих омилостивявала бих омилостивявало бихме омилостивявали
2 лице би омилостивявал би омилостивявала би омилостивявало бихте омилостивявали
3 лице би омилостивявал би омилостивявала би омилостивявало биха омилостивявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оми-лос-ти-вя-вай оми-лос-ти-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оми-лос-ти-вя-ван
непълен член оми-лос-ти-вя-ва-ния
пълен член оми-лос-ти-вя-ва-ни-ят
женски род оми-лос-ти-вя-ва-на
членувано оми-лос-ти-вя-ва-на-та
среден род оми-лос-ти-вя-ва-но
членувано оми-лос-ти-вя-ва-но-то
множествено число оми-лос-ти-вя-ва-ни
членувано оми-лос-ти-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оми-лос-ти-вя-вал
непълен член оми-лос-ти-вя-ва-лия
пълен член оми-лос-ти-вя-ва-ли-ят
женски род оми-лос-ти-вя-ва-ла
членувано оми-лос-ти-вя-ва-ла-та
среден род оми-лос-ти-вя-ва-ло
членувано оми-лос-ти-вя-ва-ло-то
множествено число оми-лос-ти-вя-ва-ли
членувано оми-лос-ти-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оми-лос-ти-вя-вал
женски род оми-лос-ти-вя-ва-ла
среден род оми-лос-ти-вя-ва-ло
множествено число оми-лос-ти-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оми-лос-ти-вя-ващ
непълен член оми-лос-ти-вя-ва-щия
пълен член оми-лос-ти-вя-ва-щи-ят
женски род оми-лос-ти-вя-ва-ща
членувано оми-лос-ти-вя-ва-ща-та
среден род оми-лос-ти-вя-ва-що
членувано оми-лос-ти-вя-ва-що-то
множествено число оми-лос-ти-вя-ва-щи
членувано оми-лос-ти-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оми-лос-ти-вя-вай-ки