омилостивявал

Речник на българския език

1. омилостивявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омилостивявал е производна форма на омилостивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омилостивявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омилостивявал е производна форма на омилостивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омилостивявал — мин. деят. св. прич. м. р.

омилостивявал е производна форма на омилостивявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омилостивявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омилостивявал е производна форма на омилостивявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).