околовръстен

Речник на българския език

околовръ̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

околовръ̀стна, околовръ̀стно, мн. околовръ̀стни, прил. Който минава околовръст, който заобикаля. Околовръстно шосе.

Грешни изписвания (15)

  • околовръстин
  • околувръстен
  • околувръстин
  • окуловръстен
  • окуловръстин
  • окулувръстен
  • окулувръстин
  • уколовръстен
  • уколовръстин
  • уколувръстен
  • уколувръстин
  • укуловръстен
  • укуловръстин
  • укулувръстен
  • укулувръстин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. око-лов-ръс-тен
непълен член око-лов-ръс-т-ния
пълен член око-лов-ръс-т-ни-ят
ж. р. око-лов-ръс-т-на
членувано око-лов-ръс-т-на-та
ср. р. око-лов-ръс-т-но
членувано око-лов-ръс-т-но-то
мн. ч. око-лов-ръс-т-ни
членувано око-лов-ръс-т-ни-те