озлобявам

Речник на българския език

озлобя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

озлобя̀ваш, несв. и озлобѐя, св. Ставам озлобен. Вторият удар го накара до озлобее.



озлобя̀ваш, несв. и озлобя̀, св.; Кого. Правя злобен, ядосвам много, ожесточавам. Самотата го озлоби.
озлобявам се/озлобя се. — Ожесточавам се, изпълвам се със злоба.

Грешни изписвания (7)

  • озлобявъм
  • озлубявам
  • озлубявъм
  • узлобявам
  • узлобявъм
  • узлубявам
  • узлубявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оз-ло-бя-вам оз-ло-бя-ва-ме
2 лице оз-ло-бя-ваш оз-ло-бя-ва-те
3 лице оз-ло-бя-ва оз-ло-бя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оз-ло-бя-вах оз-ло-бя-вах-ме
2 лице оз-ло-бя-ва оз-ло-бя-вах-те
3 лице оз-ло-бя-ва оз-ло-бя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оз-ло-бя-вах оз-ло-бя-вах-ме
2 лице оз-ло-бя-ва-ше оз-ло-бя-вах-те
3 лице оз-ло-бя-ва-ше оз-ло-бя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озлобявал съм озлобявала съм озлобявало съм озлобявали сме
2 лице озлобявал си озлобявала си озлобявало си озлобявали сте
3 лице озлобявал е озлобявала е озлобявало е озлобявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озлобявал бях озлобявала бях озлобявало бяхме озлобявали
2 лице беше озлобявал беше озлобявала беше озлобявало бяхте озлобявали
3 лице беше озлобявал беше озлобявала беше озлобявало бяха озлобявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще озлобявам ще озлобяваме
2 лице ще озлобяваш ще озлобявате
3 лице ще озлобява ще озлобяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озлобявал ще съм озлобявала ще съм озлобявало ще сме озлобявали
2 лице ще си озлобявал ще си озлобявала ще си озлобявало ще сте озлобявали
3 лице ще е озлобявал ще е озлобявала ще е озлобявало ще са озлобявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да озлобявам щяхме да озлобяваме
2 лице щеше да озлобяваш щяхте да озлобявате
3 лице щеше да озлобява щяха да озлобяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озлобявал щях да съм озлобявала щях да съм озлобявало щяхме да сме озлобявали
2 лице щеше да си озлобявал щеше да си озлобявала щеше да си озлобявало щяхте да сте озлобявали
3 лице щеше да е озлобявал щеше да е озлобявала щеше да е озлобявало щяха да са озлобявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озлобявал съм озлобявала съм озлобявало съм озлобявали сме
2 лице озлобявал си озлобявала си озлобявало си озлобявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озлобявал съм озлобявала съм озлобявало съм озлобявали сме
2 лице озлобявал си озлобявала си озлобявало си озлобявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озлобявал била съм озлобявала било съм озлобявало били сме озлобявали
2 лице бил си озлобявал била си озлобявала било си озлобявало били сте озлобявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озлобявам щяла съм да озлобявам щяло съм да озлобявам щели сме да озлобяваме
2 лице щял си да озлобяваш щяла си да озлобяваш щяло си да озлобяваш щели сте да озлобявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озлобявал щяла съм да съм озлобявала щяло съм да съм озлобявало щели сме да сме озлобявали
2 лице щял си да си озлобявал щяла си да си озлобявала щяло си да си озлобявало щели сте да сте озлобявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озлобявал бих озлобявала бих озлобявало бихме озлобявали
2 лице би озлобявал би озлобявала би озлобявало бихте озлобявали
3 лице би озлобявал би озлобявала би озлобявало биха озлобявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оз-ло-бя-вай оз-ло-бя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оз-ло-бя-ван
непълен член оз-ло-бя-ва-ния
пълен член оз-ло-бя-ва-ни-ят
женски род оз-ло-бя-ва-на
членувано оз-ло-бя-ва-на-та
среден род оз-ло-бя-ва-но
членувано оз-ло-бя-ва-но-то
множествено число оз-ло-бя-ва-ни
членувано оз-ло-бя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ло-бя-вал
непълен член оз-ло-бя-ва-лия
пълен член оз-ло-бя-ва-ли-ят
женски род оз-ло-бя-ва-ла
членувано оз-ло-бя-ва-ла-та
среден род оз-ло-бя-ва-ло
членувано оз-ло-бя-ва-ло-то
множествено число оз-ло-бя-ва-ли
членувано оз-ло-бя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ло-бя-вал
женски род оз-ло-бя-ва-ла
среден род оз-ло-бя-ва-ло
множествено число оз-ло-бя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ло-бя-ващ
непълен член оз-ло-бя-ва-щия
пълен член оз-ло-бя-ва-щи-ят
женски род оз-ло-бя-ва-ща
членувано оз-ло-бя-ва-ща-та
среден род оз-ло-бя-ва-що
членувано оз-ло-бя-ва-що-то
множествено число оз-ло-бя-ва-щи
членувано оз-ло-бя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оз-ло-бя-вай-ки