озверявам

Речник на българския език

озверя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

озверя̀ваш, несв. и озверя̀, св.; Кого, какво. Правя да е озверен; вбесявам. Миризмата на кръв озвери вълка.
озверявам се/озверя се. — Ядосвам се много силно, ожесточавам се, освирепявам.

Грешни изписвания (7)

  • озверявъм
  • озвирявам
  • озвирявъм
  • узверявам
  • узверявъм
  • узвирявам
  • узвирявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оз-ве-ря-вам оз-ве-ря-ва-ме
2 лице оз-ве-ря-ваш оз-ве-ря-ва-те
3 лице оз-ве-ря-ва оз-ве-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оз-ве-ря-вах оз-ве-ря-вах-ме
2 лице оз-ве-ря-ва оз-ве-ря-вах-те
3 лице оз-ве-ря-ва оз-ве-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оз-ве-ря-вах оз-ве-ря-вах-ме
2 лице оз-ве-ря-ва-ше оз-ве-ря-вах-те
3 лице оз-ве-ря-ва-ше оз-ве-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверявал съм озверявала съм озверявало съм озверявали сме
2 лице озверявал си озверявала си озверявало си озверявали сте
3 лице озверявал е озверявала е озверявало е озверявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озверявал бях озверявала бях озверявало бяхме озверявали
2 лице беше озверявал беше озверявала беше озверявало бяхте озверявали
3 лице беше озверявал беше озверявала беше озверявало бяха озверявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще озверявам ще озверяваме
2 лице ще озверяваш ще озверявате
3 лице ще озверява ще озверяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озверявал ще съм озверявала ще съм озверявало ще сме озверявали
2 лице ще си озверявал ще си озверявала ще си озверявало ще сте озверявали
3 лице ще е озверявал ще е озверявала ще е озверявало ще са озверявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да озверявам щяхме да озверяваме
2 лице щеше да озверяваш щяхте да озверявате
3 лице щеше да озверява щяха да озверяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озверявал щях да съм озверявала щях да съм озверявало щяхме да сме озверявали
2 лице щеше да си озверявал щеше да си озверявала щеше да си озверявало щяхте да сте озверявали
3 лице щеше да е озверявал щеше да е озверявала щеше да е озверявало щяха да са озверявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверявал съм озверявала съм озверявало съм озверявали сме
2 лице озверявал си озверявала си озверявало си озверявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверявал съм озверявала съм озверявало съм озверявали сме
2 лице озверявал си озверявала си озверявало си озверявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озверявал била съм озверявала било съм озверявало били сме озверявали
2 лице бил си озверявал била си озверявала било си озверявало били сте озверявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озверявам щяла съм да озверявам щяло съм да озверявам щели сме да озверяваме
2 лице щял си да озверяваш щяла си да озверяваш щяло си да озверяваш щели сте да озверявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озверявал щяла съм да съм озверявала щяло съм да съм озверявало щели сме да сме озверявали
2 лице щял си да си озверявал щяла си да си озверявала щяло си да си озверявало щели сте да сте озверявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озверявал бих озверявала бих озверявало бихме озверявали
2 лице би озверявал би озверявала би озверявало бихте озверявали
3 лице би озверявал би озверявала би озверявало биха озверявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оз-ве-ря-вай оз-ве-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оз-ве-ря-ван
непълен член оз-ве-ря-ва-ния
пълен член оз-ве-ря-ва-ни-ят
женски род оз-ве-ря-ва-на
членувано оз-ве-ря-ва-на-та
среден род оз-ве-ря-ва-но
членувано оз-ве-ря-ва-но-то
множествено число оз-ве-ря-ва-ни
членувано оз-ве-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ве-ря-вал
непълен член оз-ве-ря-ва-лия
пълен член оз-ве-ря-ва-ли-ят
женски род оз-ве-ря-ва-ла
членувано оз-ве-ря-ва-ла-та
среден род оз-ве-ря-ва-ло
членувано оз-ве-ря-ва-ло-то
множествено число оз-ве-ря-ва-ли
членувано оз-ве-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ве-ря-вал
женски род оз-ве-ря-ва-ла
среден род оз-ве-ря-ва-ло
множествено число оз-ве-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оз-ве-ря-ващ
непълен член оз-ве-ря-ва-щия
пълен член оз-ве-ря-ва-щи-ят
женски род оз-ве-ря-ва-ща
членувано оз-ве-ря-ва-ща-та
среден род оз-ве-ря-ва-що
членувано оз-ве-ря-ва-що-то
множествено число оз-ве-ря-ва-щи
членувано оз-ве-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оз-ве-ря-вай-ки