озверявало

Речник на българския език

1. озверявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озверявало е производна форма на озверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озверявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озверявало е производна форма на озверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. озверявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

озверявало е производна форма на озверявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. озверявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озверявало е производна форма на озверявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).