обновление

Речник на българския език

обновлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Промяна, която е свързана с привнасяне на нещо ново.

Грешни изписвания (3)

  • обнувление
  • убновление
  • убнувление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-нов-ле-ние
членувано об-нов-ле-ни-е-то
мн.ч. об-нов-ле-ния
членувано об-нов-ле-ни-я-та