обнова

Речник на българския език

1. обно̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обновъ
  • убнова
  • убновъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-но-ва
членувано об-но-ва-та
мн.ч. об-но-ви
членувано об-но-ви-те
звателна форма

2. Обно̀ва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Обновъ